Проф.Любомир Халачев Днес, в този наситен с агресия и дим на

Проф.Любомир Халачев

 

Днес, в този кондензиран с експанзия и пушек на война световен свят би трябвало да си приказваме. Нека да стартираме с диалог за Любовта и Омразата.

 

Обичам Съединени американски щати. Обичам тяхната красива природа от Ниагара до Лос Анжелис, обичам пристрастеността на този народ към самостоятелност и независимост, обичам неговия деятелен дух, който е основал освен велика страна, само че също по този начин гениални открития в региона на точните науки, промишлеността, литературата и киното. Уважавам безпределно този народ, тъй като той има свещена религия в правораздаването и в материалните полезности, добити с почтен труд. 

 

Обичам Чехия и изключително Прага- в този град сякаш делникът е спрял макар, че прагматичното отношение на чехите към труда е пословично. Прекрасно е да се разхождаш из града, който се явява нравствен център на Европа, да се любуваш на красивите мостове по Вълтава и най-после да поседнеш в кръчмата „ При Швейк “, в която особено послание  на стената споделя:  „ Тук е неразрешено да се приказва за политика “.

 

Обичам Барселона- изключително през януари, когато там е петнайсет градуса. Прекрасно е да се разходиш по Рамбла, да пиеш кафе в квартала Готико или да видиш по какъв начин живее цялата Испания в парка „ Испански народ “.

 

Обичам Франция! Пиша го с удивителна, тъй като когато за първи път бях в тази страна имах чувството, че съм отворил брошура с приказки, по-късно съм затворил очи и когато още веднъж ги отворих- бях в Париж. Този град преди петдесет години беше по-различен. Очарователен с парковете си, с красивите кафенета и хората от целия свят, насядали по стълбите на Монмартър, с художниците към Нотр дам (още не беше изгоряла катедралата), с красивите мостове по Сена и схваща се- букинистите.

 

Обичам Германия – изключително през есента, когато в Мюнхен се събират толкоз доста и толкоз радостни хора, че изобщо се чудиш могат ли тези хора, обожаващи искрящата бира да ненавиждат някого. Обичам изключително Берлин- коства ми се, че по-просторен, по-зелен и по- податлив към промени и взаимни отстъпки град в Европа няма. Сигурно един ден ще стане нравствен център на Европа.

 

Ами Дунав- в случай че се разноските с корабче по Дунав ще останете очаровани от красивите, дребни градчета струпани по скатовете над реката, изящните площади с кафенета и бирарии, а по пътя из дребните улички ще се учудите по кое време ли са станали  ранобудните домакини и с жълти ръкавици на ръцете интензивно мият и чистят така и така светналите от непорочност огради. И освен това постоянно ще намерят време да се ухилен и да ви кажат: “Гутен таг “.

 

Обичам Италия, тъй като там всичко става с по-бавен темп и ти дава опция да се насладиш на живота подобен, какъвто го искаш. Обичам италианската кухня, обичам италианската музика и тази безпределно мелодична част от италианския език, която те кара непрестанно да се усмихваш и да се опитваш да повториш това, което чуваш да се приказва в близост. Обичам Флоренция само че също по този начин обичам Рим, Милано и Венеция.

 

Обичам Китай- само че друг, който е като стена, а този който е родил невероятни открития, който има аптеки на стотици години, има красиви танци и остарели гимнастически и бойни изкуства, този който умее да готви по напълно необикновен метод, тъй че да усещаш по едно и също време усета на храната и умеенето на готвача. За мен думата усърдие има смисъл единствено в случай че се произнася в Китай- там хората работят по триста шейсет и четири дни в годината. Не работят само на китайската нова година- и то отново до момента в който другите се веселят и пускат фойерверки, търговците търгуват интензивно. 

 

Обичам Полша, тъй като там са минали години от моето образование, само че също по този начин тъй като там постоянно е бил жив духът на интелигенцията, духът на гордата и интелигентна част от нацията и на всички места, и в необятните степи, и в планините на Татрите, и на мазурските езера, и на Балтийско море се усеща същинската Полша. Поляците готвят изключително ястие, назовава се „ бигошч “- елементарна храна, само че някак си оставя в теб чувството, че си станал поляк и те кара да усещаш силата на полския дух.

 

Обичам Сингапур- може да ви се коства необичайно, че го загатвам, само че тази дребна страна, с пространство колкото от Божурище до Горубляне, съумя за четирийсет години да потвърди какво може да направи човек, в случай че сплоти в едно мозъкът, силата и единомислието на нацията. С безпределно почитание към образованието и децата. Подчертавам го! 

 

Обичам, несъмнено и Русия. Не е нужно да го изяснявам, тъй като съм го написал в цялостен един разказ и който желае може да го прочете. При това приказвам освен за днешна Русия, а и за тази преди петдесет години, която напълно не беше съвършената страна. Обичам безкрайните простори на тази страна, хубостта на Петербург, мостовете на Нева които са изключително красиви и цялостни с хора през белите нощи на юни. Тогава умерено можеш да си представиш по какъв начин там се разхождат героите на Достоевски, по какъв начин в лунната нощ обикаля из стаите на своята къща Наташа Ростова и по какъв начин замислените герои на Чехов се пробват да открият защо живеят и по какъв начин да живеят. Обичам, несъмнено и съветското кино- то е дало толкоз доста на международното изкуство, колкото и американското.

 

Но най-вече обичам, би трябвало да си призная, България. Не съм взискателен към изискванията на живот и се отнасям с схващане към другите нации, тяхната просвета и метод на живот. Бих могъл да пребивавам на всички места по света. Но въпреки всичко най-вече ми харесва в България. Може би тъй като съм роден тука, само че в тази страна се усещам най-уютно и няма да ви изяснявам защо- всеки самичък може да си отговори на  въпроса.

 

И в този момент стигаме до най-важното- Любовта и Омразата. Както виждате, аз приказвам единствено за Любов, а тези две думи имат идентични корени. Не лингвистични, а семантични, те произлизат от едно и също място на човешката душа. Разликата е в това, че Любовта е без адресна- обичаш тъй като по този начин ти се желае, тъй като по този начин го чувстваш, тъй като искаш да бъде по този начин. Омразата от своя страна има цел- задачата на омразата е заличаването на това, което мразиш.

 

Само като разяснение ще кажа, че национализъм е да обичаш своята страна и своя народ, а шовинизъм е да мразиш всички останали.

 

И в този момент се пробвайте да ми отговорите на елементарния въпрос: Защо ни карат да ненавиждаме! Защо аз би трябвало някого да ненавиждам! Някаква страна, някакъв народ, които и да са те! Защо? Кой има за цел да ме накара и мен, и вас да ненавиждате някого? Задайте си този въпрос и несъмнено ще намерите отговор, който ще ви помогне да разберете актуалния свят, да въздъхнете и да живеете по-спокойно. Защото ще разберете, че  до момента в който с изключение на Омраза има и Любов, не всичко е изгубено.